Знаеш, че живея за нея от мига,
В който я срещнах.
Не помня как,
Но тя влезе в мен и остана там.
Живея за нея, защото тя кара
Душата ми да трепва силно.
Живея за нея и това не ми тежи.
Знаеш, че живея за нея,
Не ме ревнувай.
Тя принадлежи на всеки, който
Има изгаряща нужда от нея.
Като стереоуредба в стаята
За този, който е самотен и сега знае,
Че има нещо уникално в него, затова
Живея за нея.
Тя е муза, която ни подканя
Да я докоснем с пръсти,
Чрез пианото.
Смъртта е далеко,
Аз живея за нея.
Живея за нея, за тази, която винаги знае
Как да бъде нежна и чувствителна,
Понякога те удря в главата,
С удар, от който никога не боли.
Живея за нея, тя ме кара
Да пътувам от град в град,
Страдам по малко, но поне съм жив
Болезнено е, когато я няма,
Заради нея спя по хотели.
Тя се извисява стремглаво.
Заради нея живея във водовъртеж.
Чрез моят глас
Тя се разпространява и ражда любов.
Живея за нея, нищо друго си нямам.
Много други хора ще срещна,
На които като мен, ще пише на челото:
„Живея за нея”.
Живея за нея.
На сцената или опрян до стената,
За нея живея на предела.
Даже, ако утрешния ден е тежък,
За нея ще живея до края.
Всеки ден е подарък (завоевание)
И тя винаги ще бъде главния герой.
Живея за нея, защото оттук нататък
Нямам друг избор,
Защото никога не съм изменял на музиката.
Живея за нея, защото тя ме дарява
С интервалите и нотите на воля.
Ако се родя отново
Пак щях да живея за нея.
Живея за нея, за музиката,
Живея за нея.
Живея за нея, тя е уникална.
Живея за нея.
Живея за нея.
Живея
За нея.