Витоша [Vitoša] lyrics

На Витоша във пазухите нежни

облак пренощува.

С утрото издигна се в лазура

и далеч отплува.

Стой, върни се, скитнико незнаен,

Витоша те чака

и по тебе, неин гост омаен,

със росата плака.

И по тебе, неин гост омаен,

със росата плака.

Но далеч е облакът, не чува,

плува в синевата.

Странник странен дълъг път пътува,

влюбен в свободата.

Стой, върни се, скитнико незнаен,

Витоша те чака

и по тебе, неин гост омаен,

със росата плака.

И по тебе, неин гост омаен,

със росата плака.