Гроздова семка в топлата земя ще заровя.
Ще целуна лозата, и узрелите гроздове ще откъсна
И приятели ще поканя, за любов своето сърце ще настроя.
А иначе за какво да живея на тази вечна земя?
Съберете се, гости мои, на моята трапеза,
Кажете ми право в очите, какво мислите за мен.
Царят Небесен ще ми даде прошка за прегрешенията ми
А иначе за какво да живея на тази вечна земя?
В своето тъмночервено ще пее за мен моята Дали,
в своето черно и бяло ще преклоня пред нея глава.
И заслушан , ще умра от любов и печал.
А иначе за какво да живея на тази вечна земя?
И когато залезът се завърти , залитайки по ъглите,
нека пак и пак пред мен се появят наяве :
Белия бивол , синия орел и златната пъстърва.
А иначе за какво да живея на тази вечна земя?