Така прозрачна, тъй далечна
не съм те виждал досега.
И знам, че има нещо вечно
в минутата или мига.
Пространството се откроява.
Излитат птици на ята.
И полетът им продължава
нататък – към безкрайността.
Ревнива музика се стапя.
Страстта напуска своя път.
И в тая липса на внезапност
лежи поверие за смърт.
Какво отмина? Нещо вечно
от любовта или мига?
Необходимо и далечно,
неоспоримо и сега.