Напяванията на вятъра,
хълмовете и спокойствието;
забавената походка
на малкото общество,
в което всеки един знае
всичко, което се случва.
Улиците те притискат изотзаде,
а всеки един червен светофар,
що е обречен на високите скорости,
е обида към моята свобода.
Колко ли пъти съм си казвал:
„Ще се махна оттук!“
Далеч оттук,
където времето е в покой;
далеч оттук,
където сенките се разсейват;
далеч оттук,
където на всяка крачка съм си у дома,
а все казвам, че ще си отида –
кога обаче, не зная…
От чужди хора и диваци
сме скатали малко интимност;
моля, оставете съобщение –
някой ще ви се обади по-късно.
Пълна разпродажба
поради прекъсната дейност.
Дори един боклукчийски камион
със жълти и сини фарове
е шум, който в тъмнината,
която вдишваш ти, успокоява
хора от моето обкръжение –
хора от моето племе.
Далеч оттук,
където времето е в покой;
далеч оттук,
където сенките се разсейват;
далеч оттук,
където не съществува обида,
а все казвам, че ще си отида –
кога обаче, не зная…
Далеч оттук,
където времето е в покой;
далеч оттук,
където сенките се разсейват;
далеч оттук,
където на всяка крачка съм си у дома,
а все казвам, че ще си отида –
кога обаче, не зная… (×3)