„Студено ли ти е?“ – попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла… И какви
презморски птици в мен запяха,
повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.
Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
„Студено ли ти е?“ – Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.