Аз съм таз, която пълни ти главата с луди ветрове.
Ти сгреши тогава с дума черно-бяла, пръв ме нарани.
Искам тази пущина, къдрокоса сгушена кротко на скута ми.
И с уста пресъхнали прошка да ми искаш ти,
тъй да знаеш ще се каеш.
Лоша дума, лош късмет, ветрове в главата.
Мислите ми веят, а окото ми в момата.
Няма да мирясам, ветрове в главата ще ти пращам аз.
От мерак по мене ще се поболееш, ще си отмъстя.
Искам тази пущина, къдрокоса сгушена кротко на скута ми.
И с уста пресъхнали прошка да ми искаш ти,
тъй да знаеш ще се каеш.
Лоша дума, лош късмет, ветрове в главата.
Мислите ми веят, а окото ми в момата.
Искам тази пущина, къдрокоса сгушена кротко на скута ми.
И с уста пресъхнали прошка да ми искаш ти,
тъй да знаеш ще се каеш.
Лоша дума, лош късмет, ветрове в главата.
Мислите ми веят, а окото ми в момата.