На кого е нужна китара без струни?
Закъсняла нежност, пленени думи?
На кого е нужна нощта без звездите?
Въглен вместо огън, плачът на жените?
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада.
Тази нощ е бедна китара без струни.
Сбогом за последно, даже без думи.
Скитница за обич, уморена птица.
Не ми трябва огън, а малка свещица.
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада.
А когато тръгна сама все нататък,
ще потърся в лицата познатия блясък.
(×2):
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада душата ми млада.