Когато аз умра - аз ще стана вятър.
Аз ще живея над покрива ти.
Когато ти умреш, ти ще станеш слънце.
И пак ще си по-високо от мен.
Есенният вятър ще бъда там някъде.
Ще летя с теб ветре по света.
Ти няма да разбереш и аз незабелязано ще шепна: Ах, слънце, къде си ти?
Само ти не ставай все още слънце.
Слушай, как ти пея песни от покрива.
Аз отново ще бъда този, които дишаш.
Остана ми само да стана вятър.
Я ще чакам само твоята усмивка.
И ще слушам твоите плочи.
И ще събирам снежинките от миглите ти. Остана ми само да стана вятър.
Когато аз умра ще стана вятър.
На земята ще пада първият сняг.
Ще се смея и ще летя с теб по света.
И няма да има по-щастлив от мен на света.
Когато ти умреш, ти ще станеш слънце.
И ще откраднеш моите студове.
И ще разцъфнат в градината мимози.
И в сърцето, снежинките ще станат сълзи.