От север, от север, от север пътува
Нощния влак из пустошта до Москва.
Спи кондуктора, спят пияните съседи,
Аз все още не мога да спя.
Слабо светят фенерите на пътя,
Някъде в далечината се чува свирка.
Слънцето започна да свети слабо–
Денят ще бъде облачен.
Вяра, само ти ми остана!
Вяра, само ти ми остана ...
Сякаш щастието расте в чужбина,
Като някои екзотични плодове.
Много смели хора
Все още го търсят далеч оттук.
Вяра, само ти ми остана!
Вяра, само ти ми остана ...
Вяра, само ти ми остана!
Вяра, само ти ми остана ...
Единствено се уповавам на Бог,–
Влакът пълзи както по тънък лед.
Ако не полудея по пътя,
Утре ще отида в църквата.
Вяра!...
Вяра!...