Сега искам само да си намокря гърлото.Едно извинение излетя ми от устата, а светът сякаш иска да избяга като таксито в дъждовния ден!Тогава дори и без отговор ноща ни сложи до вратата финиширайки като две сенки които танцуват в тълпата.
Може да сгреша но, може да сгреша но, сега остави ме да правя това което реша. Не мога да се променя но, не мога да се променя но, в тъмното не се виждат бръчките на града.
Всеки път когато поискаш ще се правим, че не ни пука после смеем се със пречупен глас ще прикриваме разочарованията докато вятъра разлиства вчерашният вестник. Правим както искаш като, че ли сме за първи път под лампите с бледа светлина колата се разгазирваше, заспивахме прави и ти ми казваше:
Още има вятър на луната, на луната.
Още вятър на луната, на луната, на луната, на луната,на луната.
Душата е чаша можеш да я изпразниш или напълниш .Прекрачвам от това да бъда артист към просто човек зад петте.Окото иска своята част да рецитира от вълнението.Ти защо си със маска?Аз изгубвам търпение в супермаркета докато ям от торбата в точния час. Не искам да гледам колко е часа, искам да забравя къде съм.
Може да сгреша но, може да сгреша но, сега остави ме да правя това което реша. Не мога да се променя но, не мога да се променя но, в тъмното не се виждат бръчките на града.
Всеки път когато поискаш ще се правим, че не ни пука после смеейки се със пречупен глас ще прикриваме разочарованията докато вятъра разлиства вчерашният вестник. Правим както искаш като, че ли сме за първи път под лампите с бледа светлина колата се разгазирваше, заспивахме прави и ти се смееше. Още има вятър на луната, на луната, на луната, на луната.
Сега нашето небе е различно има мастилено петно, ти не ми каза , но аз и без друго разбрах. Остави ме да слушам.Че сме на време в долната част ще намерим нашето място, дори вътре да вали не е проблем и без това все някога ще се навали.
На луната, на луната, на луната, на луната.
Смеем се със пречупен глас ще прикриваме разочарованията докато вятъра разлиства вчерашният вестник. Правим както искаш като, че ли сме за първи път под лампите с бледа светлина колата се разгазирваше, заспивахме прави и ти ми казваше:
Още има вятър на луната, на луната.
Още вятър на луната, на луната, на луната, на луната, на луната, на луната,на луната.
Е мина един час!