Какви дълбоки чувства
Помня Венеция
Във Пролетта на Севера
И първата любов
Към самотата ми
Във залезът
Помниш отдалече
Пътят към Утрото.
Самотни улици
Тъга която е без край
Далечна е Венеция
Но те обичам аз.
Гондолата идва тя
Съчетавайки любовта
И как съм очарована
Кажи ми къде си ти.
Каква тъга сива в теб
Не си същият човек
И друга Венеция видя
По-студена и по-сива.
Тихият канал,
Светлина на любовта
Сега няма песента
Която преди сънувахме.
Какви тихи улици,
Каква тъга без край,
Далечна е Венеция,
Но ме обичаш ти.
Нито луната си отминава,
Все още тя има топлина,
Тъга и самота са с мен,
Венеция без теб любов.
Болни са мислите
Венеция е в черно-бяло,
Клетви от любов,
Вечно пазени.
Довиждане Венеция,
Не те забравихме
Никога не помнехме
Тъгата и самотната дъга.