Колко пъти ти звънях, ти звънях сама и тъжна
Но все те нямаше, все те нямаше.
И загубих,загубих гласа си.
Сърцето се смашка в ъгъла на страха,
И има само един живот,живот,живот за живеене.
Вървя и вървя,но не мога да полетя
Вдигам замък от илюзий и сънища
С ръцете си и тишината ми...
И да летя,и да докосна небето с ръце и да забравя
Болката, да измисля нови хоризонти
И да пея, да си разкъсам гласа и да крещя и да
победя любовта,победя любовта.
Една мисъл, четири целувки и удар на врата
и едно обичам те, което ме убива, убива ме и ме боли.
Искам да изляза, да отворя моите бели крила.
Вървя и вървя,но не мога да полетя
Вдигам замък от илюзий и сънища
Вървя и вървя,но не мога да полетя
Вдигам замък от илюзий и сънища
И да летя,и да докосна небето с ръце и да забравя
Болката, да измисля нови хоризонти
И да пея, да си разкъсам гласа и да крещя и да
победя любовта,победя любовта.
Колко пъти ти звънях, звънях ти сама и тъжна,
но все те нямаше.