Как блести тротоарът под дъжда – като нов!
Добър ден, моя стара, заздравяла любов.
Спри за миг да те видя – едва-едва остарял.
Ех, че среща непредвидена, в тази есенна кал!
А очите ти пак са като от кадифе...
Слушай, да направим малко бягство, а? Има отсреща кафе.
Да, разбирам, че бързаш – ако искаш ела.
Не, не плача, не сълзи, не – просто пак заваля.
Просто свърши хубавото време
и дъждът вали, и дъждът вали.
Просто трябва ние да приемем,
че във нас боли, че във нас боли.
Ех, можах да те видя – имаш кичур бял.
Ех, че среща непредвидена – не, не ми е жал.
А очите ти пак са с цвят на кадифе...
Да направим малко бягство, а? Да поседнем на кафе.
Да, да – зная, че бързаш. А пък аз, изведнъж...
Не, не плача, не сълзи, не – просто, пак този дъжд.
И блести тротоарът под дъжда като нов...
Сбогом, сбогом, моя стара, заздравяла любов!
Вече свърши хубавото време
и дъждът вали, и дъждът вали.
Вече трябва ние да приемем,
че във нас боли, че във нас боли. /х2