Ти дойде при мен във моя свят
в сянката на падащия здрач
и със бързите крила на птица
ме понесе във нощта.
И след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден
и очите ти – далечен огън –
разпиляха моя страх.
Ти си моя път в нощта.
Ти си моят ден.
Аз те обичам.
Ти си моя свят.
Ти дойде, за да остана с теб
в къщата под старото небе.
Ти дойде, за да останеш с мене,
вечността над нас да спреш.
Ти си моя път в нощта.
Ти си моят ден.
Аз те обичам.
Ти си моя свят.
Аз те обичам.
Ти си моя свят.