Сенките протягат ласкави ръце,
стихва и притихва моето сърце.
Глас дъждовно тъмен радостно ръми.
Пак безмълвни сме, пак сме ний сами.
Сенките преплитат влюбени ръце,
стихва и притихва твоето сърце.
Спускат се неверни, бродещи тъми.
Пак безмълвни сме, пак сме ний сами.
(×2):
Ти и аз избираме в двореца на нощта,
ти и аз изричаме заклинащи слова.
Ние се обричаме до смърт на любовта,
ние се обичаме в двореца на нощта.
Сенките предлагат своя дъхав плащ,
покривът небесен свежда се блестящ
и отварят ни се бляскави врати,
за да минем само аз и ти.
Аз те водя, сякаш чуден звезден плен.
Ти, пленен и звезден, все вървиш до мен.
Мойта звездна дреха предано шуми.
Пак безмълвни сме, пак сме ний сами.
Ти и аз избираме в двореца на нощта,
ти и аз изричаме заклинащи слова.
Ние се обричаме до смърт на любовта,
ние се обичаме в двореца на нощта.
Ние се обричаме до смърт на любовта,
ние се обичаме в двореца на нощта.