– Мамо, искам да те попитам нещо.
– Мое любимо дете,
казвай какво те тревожи тази вечер.
Сънчо отдавна спи, той е далече,
в прегръдката ми топла стихвай вече.
– Не мога да заспя, мамо. Мисля си нещо.
– Мое добричко дете,
някой със тебе днеска груб ли беше?
Мокро бе твойто лице, а вън не валеше.
Нима си плакал ти? Какво се случи?
– Не, мамо, никой не ме е обидил, но днес, когато си тръгвах от училище, едно дете ме попита: „Защо никога твоят татко не идва да те вземе?“
– Ти си отиде, аз не съм сама
и ни забрави, и дори не питаш
дали те търси и защо е тъжен
твоят малък син.
– Мамо, кога татко ще ме вземе от училище?
– Мое добричко дете,
татко е все на път тъй далечен.
Може би за нас тъгува вече.
Бъди спокоен, той ще се върне тук.
– Да, мамо, той непременно ще се върне. Пиши му да тръгва по-скоро.
– Разбира се, съкровище мое. Спи, не мисли повече за това.
– Добре, мамо, но ти ще пишеш, нали?
– Да, моето момче. Лека нощ, скъпи.
– Лека нощ, мамо.
– Ти си отиде, аз не съм сама
и ни забрави, и дори не питаш
дали те търси и защо е тъжен
твоят малък син.