Твоят град – бетонни блокове,
Глупавите врани по жиците замръзват.
Аз съм твоето канарче,
Не ми е студено, само малко неспокойно.
Ей, храни ме ти от длан,
Тази клетка твърде тясна е – или не е?
Прогони ти своята печал, нима не знаеш -
Февруари няма да трае вечно,
Февруари няма да трае вечно...
Твоят град – бетонни блокове,
Глупавите врани жиците прегризват,
Назрява утрото, в прозореца февруарска синева -
Да отлитаме на юг.
Ей, храни ме ти от длан,
Тази клетка твърде тясна е – или не е?
Прогони ти своята печал, нима не знаеш -
Февруари няма да трае вечно,
Февруари няма да трае вечно...