Vasaris [Bulgarian translation]

Твоят град – бетонни блокове,

Глупавите врани по жиците замръзват.

Аз съм твоето канарче,

Не ми е студено, само малко неспокойно.

Ей, храни ме ти от длан,

Тази клетка твърде тясна е – или не е?

Прогони ти своята печал, нима не знаеш -

Февруари няма да трае вечно,

Февруари няма да трае вечно...

Твоят град – бетонни блокове,

Глупавите врани жиците прегризват,

Назрява утрото, в прозореца февруарска синева -

Да отлитаме на юг.

Ей, храни ме ти от длан,

Тази клетка твърде тясна е – или не е?

Прогони ти своята печал, нима не знаеш -

Февруари няма да трае вечно,

Февруари няма да трае вечно...