В село се моми събират,
Та на ягоди да идат.
Кой с брата, кой с братовчед,
Да с Калина няма никого.
Майка Калина не пуща,
Седи, Калино, не ходи.
Калина майка не слуша,
Стана, Калина отиде.
До пладне ягоди брале,
След пладне хоро играле.
Стоян с свирка свиреше,
Свирка му, свири, говори.
Из друм се нящо чернее
Татариш черни кервани.
Те сакали да хванали,
Та я у дома завели.
Деня я печат на слънце,
Ноща я печат на връшник,
Калина бяла, та бяла,
И на бузите алена.