Иду. Любовь кончается.
Ал. Прокофьев
Вървя.
Привършва любовта.
И падат капки от стрехите.
Тъжат във стаите жените,
над спомените си тъжат.
Изчезват в мътните стени
и безразличните портрети.
Най-искрения залез свети
за всички изживени дни.
С възможната и тиха жал
писмата вече са изчетени.
Целунати от хлад, ръцете
подирват вълнения шал.
В излишния покой мълчат
сърца и звуци, и тревоги.
С една печална изнемога
вървя.
Привършва любовта.