Лунен прах се сипе, нежна е нощта
и звезди заспиват в бяла пелена.
След влажен вихър в мрака плувам в самота,
но върни ми любовта, но върни ми любовта.
Вгледаш ли се в тези късчета опал,
струва ти се, сякаш малко си живял.
След миг забравяш всичко, всичко на света,
но върни ми любовта, но върни ми любовта.
За цялата магия времето мълчи,
остават будни в мрака моите мечти.
Да бъда нещо друго, трябват ми крила,
но върни ми любовта, но върни ми любовта.
Ако някой ден се срещнем хей така,
кръстопът събира хиляди сърца,
ще си прошепнем просто някак на шега,
но върни ми любовта, но върни ми любовта.
За цялата магия времето мълчи,
остават будни в мрака моите мечти.
Да бъда нещо друго, трябват ми крила,
но върни ми любовта, но върни ми любовта.
Спомени излитат в бяло ято,
верни на деня и на нощта.
Погледи изтриват думи, грабнали мига
във вечността, във вечността.
За цялата магия времето мълчи,
остават будни в мрака моите мечти.
Да бъда нещо друго, трябват ми крила,
но върни ми любовта, но върни ми любовта.