В последнюю осень [V poslednyuyu osen'] [Bulgarian translation]

В последната есен ни стих, ни дихание

Последните песни се посипаха над лятото,

С Прощалните огни догаря эпохата

И ние наблюдаваме сенките и светлините.

В последната есен,

В последната есен

Есенната буря на шега се е размътила,

Всичко това, което ни е душило в прашната нощ,

Всичко това, което ни е дарила, играла, и се явяваше

с вятъра на калината разкъсано на ивици.

В последната есен,

В последната есен

Ах, Александър Сергеевич, мили,

Ех, защо нищо не сте ни казали,

за това, как сте държали, търсили, любили,

за това, че в последната есен Вие сте знаели.

В последната есен,

В последната есен