Приятели и роднини са тук да се уговарят
За кого ще омъжат дъщеря си туй лято
Младост цветна
Уговаряха се те
За кого ще омъжат дъщеря си туй лято
Искаме за кралския син да се омъжиш ти,
който повече злато има, отколкото бедният Роланд има земя
За кралския син се омъжи,
който повече злато има, отколкото бедният Роланд има земя
В събота, в неделя се чу вестта на длъж и на шир
В понеделник и вторник ще видим що ще се случи
Чу се длъж и на шир,
че понеделник и вторник ще видим що ще стане
В сряда, в четвъртък вино се приготви
В петък и събота се отпразнува сватбата
Вино се приготви,
в петък и събота се отпразнува сватбата
Пили по цял ден, пили цели два
Но булката така и в спалнята не отишла
Пили цели два,
Но булката така и в спалнята не отишла
Пили по цял ден, пили цели три
Но брачното легло не иска тя да посети
Пили цели три,
Но брачното легло не иска тя да посети
Качили се на борда на беден кораб те
Носил синя блуза - дриплива и покъсана
На борда се качили
Носил синя блуза - дриплива и покъсана
На масата се изправил и заявил:
,,Само мачти виждам и там, 'дето са отишли''
Той заявил:
,,Само мачти виждам и там, 'дето са отишли''
И на балконо излязла тя
И се затичала към тесния морски бряг
На балкона излязла тя
И се затичала към тесния морски бряг
Бягала по камъни, боса бягала
Но внимателна била щом видяла сините вълни
Боса бягала
Но внимателна била щом видяла сините вълни
Поканена била на борда на кораба
Брачната халка не била толкоз' дълго там
Бели пръсти
Брачната халка не била толкоз' дълго там
Виждам, виждам на белите ти малки пръсти
Брачният пръстен не е бил толкоз' дълго там
Белите ти малки пръсти
Брачният пръстен не е бил толкоз' дълго там
Виждам, виждам на златните ти коси
Венецът брачен не е бил вчера там
Златните ти коси
Венецът брачен не е бил вчера там
Виждам, виждам на снежнобелите ти гърди
Малките деца още не са били утешени
Снежнобелите ти гърди
Малките деца още не са били утешени
И вече момата ляга на рамото на Роланд
Ни печал чувства, ни пък тъга
Младост цветна
Рамото на бедния Роланд
Ни печал чувства, ни пък тъга