В края на лятото [V kraya na lyatoto] lyrics

Ще си тръгват ли птиците?

Гасне лятната жар.

И наливат лозниците

своя жълт кехлибар.

А по залез усещаме

как звъни тишина.

Сякаш стъпва насреща ни

уморена жена –

притаява се глъчката

в меки купи сено…

Чакат летните чувства

своя зимен сезон.

И се стапя умората

във прозрачния хлад.

Колко трябва на хората –

скъп приятел и хляб…

Все още има лято,

но странно приглушен,

предесенният вятър

отеква в теб и мен.

И все пак ни е леко,

и все пак не тъжим.

Щастлива равносметка

на есента дължим.

И след лудото раждане

стихва нашия праг,

залюлява ни жаждата

за спокойния сняг…

А поели са птиците

към далечният юг.

Меко светят лозниците.

Ний оставаме тук…

Все още има лято,

но странно приглушен,

предесенният вятър

отеква в теб и мен.

И все пак ни е леко,

и все пак не тъжим.

Щастлива равносметка

на есента дължим.