Няма да оставя повече във мен нощта
да разказва за цветя и отминали неща.
Няма да изгубя вече пясъчните дни
във земя на злато и сълзи.
Няма да забравя вече изгрева, деня,
който носи мириса на прозрачната роса.
Няма да престане да се носи песента,
идваща от мойта сребърна звезда.
И към безкрая ще вървя –
даже и сред самота, даже и сред самота…
Със моите вчерашни цветя
аз ще видя най-красивата зора. (×2)
Няма да оставя повече във мен нощта
да разказва за цветя и отминали неща.
Няма да изгубя вече пясъчните дни
във земя на злато и сълзи.
Няма да престана тихо да шептя слова
за мечти и времена, бързи стъпки и трева
и с протегнати ръце към звездното небе
аз ще видя най-красивата зора.
(×2):
И към безкрая ще вървя –
даже и сред самота, даже и сред самота…
Със моите вчерашни цветя
аз ще видя най-красивата зора. (×2)