В един далечен град
на малък тих прощад
стояхме ти и аз,
безкрайно влюбени,
почти изгубени
сред този шумен свят.
Две маси, сместени
под стари кестени,
и само ти и аз.
Остава споменът,
в който с теб се търсим.
Едно кафе пред теб,
едно кафе пред мен
и ваза без цветя.
Стоях смутена аз,
ти също бе смутен
и влюбен бе света.
Две маси, сместени
под стари кестени,
и само ти и аз.
Остава споменът,
в който с теб се търсим.
(×2):
Помня тих далечен град,
помня малък стар площад,
помня само две звезди
и под тях – аз и ти.
Ах, тази кратка нощ
и оня дълъг час,
и оня късен влак.
„Ще дойда“ – каза ти,
„Ще чакам“ – казах аз
и ще се срещнем пак.
Две маси, сместени
под стари кестени,
и само ти и аз.
Остава споменът,
в който с теб се търсим.
(×3):
Помня тих далечен град,
помня малък стар площад,
помня само две звезди
и под тях – аз и ти.