Гледам те докато вървиш,
момиче си на нощта,
с устни от коприна,
и бедра от злато
Момчешка се песен чува,
под прозорците твои
на кого ли тази вечер,
ще отвориш ти вратата.
Като се присетя за цвета
и мириса на лятото
в моята гореща стая,
в юлската надвечер
Боли ме и задушава 86та
ех, да мога да узная,
къде дните отидоха
Припев:
Вземи ме, когато пожелаеш ти.
Мен поне винаги можеш да ме имаш.
Хайде ела и напий моето сърце.
А кажи ми за какво ми е живота без тебе...
живота без тебе...