Улица, среднощна улица,
улица с ехо каменно,
улица, в мрак забулена,
и минувач, спрял на ъгъла.
Един прозорец сепнат заблестя,
отправи сънен поглед във нощта,
намери някого между сенките
и каза му „довиждане“.
Улица, среднощна улица,
улица с ехо каменно,
улица, в мрак забулена,
и минувач, спрял на ъгъла.
Един прозорец, във нощта замрял,
и ъгъл тих, отдавна опустял,
но безмълвното им „довиждане“
остана там до утрото.
Улица, среднощна улица,
улица с ехо каменно,
улица, в мрак забулена,
и минувач, спрял на ъгъла.