Утеха [Uteha] lyrics

Най-после светлина припада.

Най-сетне ражда се денят.

Тук някъде се свършва ада

и почва път. И почва път!

Ти дълго ще ме придружаваш,

но няма да ме утешиш.

Съмненията утвърждават

това, което разруши.

Ранен и обгорен ще мина

през бездната на твоя зов –

да търся пак необходимата,

забравена от мен любов.

Ще ставам синкав като мрака

и ще изтлявам в таен дим –

подобно облак – неочакван,

подобно дъжд – необясним.

Една утеха многогласа

ще нося с мен като вина:

и вярното небе понася

една изменчива луна.

Ранен и обгорен ще мина

през бездната на твоя зов –

да търся пак необходимата,

забравена от мен любов.

Ще ставам синкав като мрака

и ще изтлявам в таен дим –

подобно облак – неочакван,

подобно дъжд – необясним.