Помня онзи ден,
в който целият град,
тих, обикновен,
бе за нас така познат.
Всеки ъгъл стар
бе с наивен чар,
всеки двор
бе простор,
дето криеше мечти.
Помня този звън
от латерна навън
и лица безчет
чакаха добър късмет.
Син, червен и бял
весел папагал
обеща много смях,
щом при него спрях.
Насън дори дочувам аз
мелодия от онзи час,
усмихната и влюбена
мелодия изгубена.
Такава съм, каквато бях,
и още знам какво е смях.
Дори в минути на тъга
той пак ме стопля досега.
Помня онзи ден,
в който целият град,
тих, обикновен,
бе за нас така познат.
Всеки ъгъл стар
бе с наивен чар,
всеки двор
бе простор,
който криеше мечти.
Насън дори дочувам аз
мелодия от онзи час,
усмихната и влюбена
мелодия изгубена.
Такава съм, каквато бях,
и още знам какво е смях.
Дори в минути на тъга
той пак ме стопля досега.
Насън дори дочувам аз
мелодия от онзи час,
усмихната и влюбена
мелодия изгубена.