Понякога съм пребит,
понякога съм счупен,
защото понякога този град е нищо друго освен дим...
Има ли тайна?
Има ли код?
Можем ли да подобрим нещата?
Защото губя надежда...
Кажи ми как да живея в този свят,
кажи ми как да дишам и да не чувствам болка,
кажи ми как, защото аз вярвам в само едно нещо,
аз вярвам в нас
След разрухата,
след пушека,
Все още чувам виковете,
все още усещам бързината,
Върху бунтовете, върху всичкия шум
през всички страхове, все още чувам твоя глас
Така че, Кажи ми как да живея в този свят,
кажи ми как да дишам и да не чувствам болка,
кажи ми как, защото аз вярвам в само едно нещо,
аз вярвам в нас
Кажи ми, че когато светлините изгаснат,
че дори и в мрака ще намерим път навън
Кажи ми сега, защото аз вярвам само в едно нещо,
аз вярвам в нас
Бяхме деца, живеещи за дребни награди,
В седалки на кино салони, учейки се как да се целуваме
Бягахме през улици, които бяха боядисано в златно
Никога не вярвахме, че ще пораснем така
Така че, Кажи ми как да живея в този свят,
кажи ми как да дишам и да не чувствам болка,
кажи ми как, защото аз вярвам в само едно нещо,
аз вярвам в нас
Кажи ми, че когато светлините изгаснат,
че дори и в мрака ще намерим път навън
Кажи ми сега, защото аз вярвам само в едно нещо,
аз вярвам в нас
Аз вярвам само в едно нещо
Аз вярвам в нас