Цветята, които поливаше красяха малката ми градина
днес всички рози са изсъхнали и осиротели.
Така сме от тъга и от очакване за теб.
Приказките, в които вярваше станаха песни,
накарали те да забравиш невъзможните неща.
Сега останаха незавършени, забравени са когато ти си тръгна.
Снимките на масата ми, които върнаха един стар филм.
Ден след ден еднакви сцени и ние вътре в тях.
Малко щастливи мигове, много стари спомени и ние в тях.
Времената, в които бях обичан станаха история
която се предава на любопитните деца.
Такава каквато беше, каквато се случи.
[video:http://www.youtube.com/watch?v=9lE6Ran3StU]