Говорѝ, говори, говори! –
аз притварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша…
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
(×2):
– Ти не знаеш? Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!
Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
Говорѝ, говори, говори! –
аз притварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша…
(×3):
– Ти не знаеш? Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!