Унес [Unes]

Говорѝ, говори, говори! –

аз притварям очи и те слушам:

– Ето, минахме сънни гори

и летим над морета и суша…

Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем, кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?

– Ти не знаеш? Аз също не знам –

но води ме, води ме натам!