Понякога ми се струва,
че си нямам партньор.
Понякога ми се струва,
че единственият ми приятел
е градът, в който живея -
Градът на ангелите.
Самотен като мен.
И заедно плачем.
Карам по улиците му,
защото той е мой спътник.
Вървя по хълмовете му,
защото знае кой съм.
Той вижда доброто, което върша
и ме целува ветровито.
Не се тревожа никога.
Е, това е лъжа...
Никога повече не искам да се чувствам
както в онзи ден.
Отведи ме на любимото ми място.
Води ме по целия път.
Трудно е да повярвам,
че няма никой там.
Трудно е да повярвам,
че съм съвсем сам.
Но поне имам неговата любов -
градът ме обича.
Самотен, какъвто съм.
И заедно плачем.
Никога повече не искам да се чувствам
както в онзи ден.
Отведи ме на любимото ми място.
Води ме по целия път.
В центъра на града, под моста,
е където съм проливал кръв.
В центъра на града, под моста,
не можах да получа достатъчно.
В центъра на града, под моста,
забравих за любовта си.
В центъра на града, под моста,
отдадох живота си...