Питам те прекалено често кой е пътят,
И дали правилно си го избрал.
Когато падаш и е прекалено трудно да се изправиш
стискаш зъби и мислиш прекалено често за миналото
и то само за добрите моменти,
и сякаш пак се залъгваш. (лъжеш)
И знаеш, че имаш план и планът ти е животът ти,
от който отчупваш без да знаеш, години след години.
И искам да бъдеш там където,
някой винаги те очаква,
където ситните дъждове отмиват, есен след есен, праха от улиците,
където очите които не се виждат, не се забравят,
където сутрин хората се поздравяват и виждаш усмивки не само на снимки.
Годините минават незабелязано, сякаш искат да бъдат забравени и остават все по малко,
Сменил си твърде много подслони, и от тях са ти останали само носталгията и един шир от инсомнии ( безсъние).
Ти си като катинар без ключ,
имаме същия стил диктуван от местата( краищата) от които идваме,
където е много зелено и където всичко ни липсва,
където сърцата бият в унисон.
И искам да бъдеш там където,
някой винаги те очаква,
където ситните дъждове отмиват, есен след есен, праха от улиците,
където очите които не се виждат, не се забравят,
където сутрин хората се поздравяват и виждаш усмивки не само на снимки.
И всеки път започва с една стъпка,
където мечтаеш(сънуваш) наистина и забравяш за часовника.
И правиш стъпка към това което искаш да бъдеш,
дори света да е голям, толкова голям, а ти толкова малък,
ти знаеш че си човек по пътя към който не може да бъде спрян,
където,
някой винаги те очаква,
където ситните дъждове отмиват, есен след есен, праха от улиците,
където очите които не се виждат, не се забравят,
където сутрин хората се поздравяват и виждаш усмивки не само на снимки,
където...