Кажи ми, Тати, защо пък не мога по-често да бъда с теб?
Защо да може само два пъти месечно?
Ако сме заедно, това ще ми донесе толкова много радост!
Точно както е, когато хората се обичат.
Но на Мама това не й се нрави.
Защо тя ме държи далече от теб?
А всъщност аз обичам и двама ви,
просто защото съм ваше дете!
Защо пък да не мога да решавам,
къде искам да бъда?
Кажи ми, Тати, защо след това* не ме изпращаш до вкъщи
и защо поне за мъничко не оставаш вътре с нас?
Мама със сигурност не би те изхвърлила веднага навън
и ние отново бихме могли да бъдем тримата заедно.
Но ти казваш само, че не става,
защото нещо си е застанало между вас.
А всъщност аз обичам и двама ви,
просто защото съм ваше дете!
Защо пък да не мога да решавам,
при кого искам да бъда?
Твърде съм малка, за да разбирам това,
а ще се радвам да бъдем заедно.
Защото все пак обичам и двама ви
и съм дете на вас двамата,
защо пък вие не решите
скоро да сме отново едно семейство?