Una finestra tra le stelle [Bulgarian translation]

Променям изражението

и мислите си,

щом капка отронена сълза

се спусне по лицето ти

и го погали,

докато се смееш и ми казваш,

че е всъщност дъждът.

Но сякаш страхът

по-сладък е, щом остана

в твоята прегръдка –

мога да усетя дори

вечерния полъх,

докато продължаваш да ме смайваш.

Нарисувай прозорец сред звездите,

сподели го с небето,

сподели го и с мен

и в един миг ще ти даря целия свят.

Щом те целуна, усещам как навлиза въздух

право към сърцето ми,

а щом ме целунеш ти,

сякаш вече нямам нужда от нищо друго…

Не преставай

да изпълваш думите

по твоя си начин

с багри и звуци,

способни да променят

света, който преди

не можех да видя.

Но сякаш страхът

по-сладък е, щом остана

в твоите прегръдки;

мога да усетя дори

вечерния полъх,

докато продължаваш да ме смайваш.

(×2):

Нарисувай прозорец сред звездите,

сподели го с небето,

сподели го и с мен

и в един миг ще ти даря целия свят.

Щом те целуна, усещам как навлиза въздух

право към сърцето ми,

а щом ме целунеш ти,

сякаш вече нямам нужда от нищо друго…