Недей да си мислиш,
че съм непрекосима улица,
иглу или вдигнат нагоре палец.
Недей да си внушаваш,
че нямам свободни вечери
за теб
и че предпочитам да съм сама
с чаша кафе.
Дори една жена като мен
се нуждае от мъж –
както Милано се нуждае от Дуомо1,
както морето – от вълната,
както телефонът – от някого, който да вдигне слушалката,
и както летен ден – от слънце.
Винаги си си мислил,
че съм силна и непобедима,
но ти признавам, че и аз
имам нежна страна.
Дори една жена като мен
се нуждае от мъж –
както светкавицата се нуждае от гърма,
както сладоледът – от фунийката,
както камъчето – от прашката,
както първият път – от втория.
И…
Дори една жена като мен
от време на време има нужда
от букет цветя,
от вечер навън,
от два дни в леглото,
от силна прегръдка
и да има недостатък –
поне един недостатък…
Защото една жена като мен
се нуждае от мъж –
както светкавицата се нуждае от гърма,
както морето се нуждае от вълната
и както първият път – от втория…
1. Миланската катедрала.