Събуждай всички и звъни на полицията –
у дома стои жена, която ти безвъзвратно загуби.
Кажи ми дали ти даде толкова, колкото и ти – на нея –
кажи ми, кажи ми…
И докато танцувам сама, ти плачеш в асансьора;
навярно животът невинаги е каквото очакваш1.
Сълзите и капките вода се въртят в любовен танц под душа
от седмици наред
без капчица срам…
Навярно на определени моменти не ни харесва, щом нещо си отиде,
и ето че самата аз например никак не харесах какво ми каза днес.
О, защо, защо, защо, защо ли
избра точно онзи слънчев ден,
за да ми изречеш в лицето
онези ужасни думи?
О, защо, защо, защо, защо ли
държеше здраво онова цвете,
след като всичко, което ми даде,
бе само и единствено болка?
Та кой слънчев ден,
кой слънчев ден…
Знам, че прозявайки се, се преструваш на учуден
и че някои неща се случват както си му е редът,
но покривът остава
и чака да бъде поправен…
Навярно на определени моменти не ни харесва, щом нещо си отиде,
и ето че самата аз например никак не харесах какво ми стори днес.
О, защо, защо, защо, защо ли
избра точно онзи слънчев ден,
за да ми кажеш в лицето
онези ужасни думи?
О, защо, защо, защо, защо ли
държеше здраво онова цвете?
С всичко онова, което ти дадох,
ти просто погуби сърцето си.
Та кой слънчев ден,
кой слънчев ден започва
с такава ужасна новина?
О, защо, защо, защо, защо ли
избра точно онзи слънчев ден,
за да ми кажеш в лицето
онези ужасни думи?…
1. Буквално този стих ще се преведе като „Животът невинаги е стълби“, откъдето и смисълът на 'последователен' или 'нещо очаквано'.