Un'emozione da poco [Bulgarian translation]

Разсъдъкът в мен надделява

и безразсъдството изчезва,

като пътуване в нощта приключва.

Кажи ми, кажи ми, кажи ми какъв е смисълът

да даряваш с любов един безмилостен мъж –

такъв, който не се е чувствал никога завършен,

който не знае какво е да загуби

за теб, за теб дори и песен,

едно нищожно заблуждение,

една най-обикновена мисъл –

просто нещо, което остава.

Затова пък за мен, за мен повече от естествено е

едно маловажно чувство да ме разстрои,

една нежно изречена дума е достатъчна

и не виждам вече действителността,

не виждам вече къде лежи

ясната разлика

между най-сляпата любов и най-глупавото търпение.

Не, не виждам вече действителността,

нито пък колко нежност ти носи

моята непоследователност,

мисълта, че би живял прекрасно и без нея.

Разсъдъкът в мен надделява

и един страх се заражда.

Непредсказуемото обърква ума,

докато не съжали.

И затова за мен повече от естествено е

едно маловажно чувство да ме разстрои,

една нежно изречена дума е достатъчна

и не виждам вече действителността,

не виждам вече къде лежи

ясната разлика

между най-сляпата любов и най-глупавото търпение.

Не, не виждам вече действителността,

нито колко нежност ти носи

моята непоследователност,

мисълта, че би живял прекрасно и без нея.

Не, не виждам вече действителността…

Мисълта, че би живял прекрасно и без нея.

Не, не, не виждам вече действителността,

нито колко нежност ти носи

моята непоследователност,

мисълта, че би живял прекрасно и без нея.