Разсъдъкът в мен надделява
и безразсъдството изчезва,
като пътуване в нощта приключва.
Кажи ми, кажи ми, кажи ми какъв е смисълът
да даряваш с любов един безмилостен мъж –
такъв, който не се е чувствал никога завършен,
който не знае какво е да загуби
за теб, за теб дори и песен,
едно нищожно заблуждение,
една най-обикновена мисъл –
просто нещо, което остава.
Затова пък за мен, за мен повече от естествено е
едно маловажно чувство да ме разстрои,
една нежно изречена дума е достатъчна
и не виждам вече действителността,
не виждам вече къде лежи
ясната разлика
между най-сляпата любов и най-глупавото търпение.
Не, не виждам вече действителността,
нито пък колко нежност ти носи
моята непоследователност,
мисълта, че би живял прекрасно и без нея.
Разсъдъкът в мен надделява
и един страх се заражда.
Непредсказуемото обърква ума,
докато не съжали.
И затова за мен повече от естествено е
едно маловажно чувство да ме разстрои,
една нежно изречена дума е достатъчна
и не виждам вече действителността,
не виждам вече къде лежи
ясната разлика
между най-сляпата любов и най-глупавото търпение.
Не, не виждам вече действителността,
нито колко нежност ти носи
моята непоследователност,
мисълта, че би живял прекрасно и без нея.
Не, не виждам вече действителността…
Мисълта, че би живял прекрасно и без нея.
Не, не, не виждам вече действителността,
нито колко нежност ти носи
моята непоследователност,
мисълта, че би живял прекрасно и без нея.