Просто ми харесва да се разхождам само ако тялото ти ме придружава
Просто обичам да си почивам само когато ти ме прегръщаш.
И да обхождам цялото ти тяло, търсейки погледа ти.
Вече ми липсва
Вече ми липсва
И вече не знам къде си, дали ще дойдеш или ще си отидеш.
Това очакване ме кара да се чувствам зле.
Тук всичко си е постарому, единствено теб те няма
и липсата ти вече се усеща...забелязва се...
Затова, мила моя, ти пиша всеки ден.
Пиша ти отдалече, но те чувствам близо.
Днес ти посветих поезия, да видим ще стане,
сигурно ще има хубав край.
Така че, скъпа, аз ти пиша всеки ден.
Пиша ти отдалече, но те чувствам близо.
Днес ти посветих поезия, да видим ще стане,
сигурно ще има хубав край.
С теб можем да полетим, хванати ръкъ за ръка
С теб страхът ми си отива, победен от радостта!
Това е нещо, което бушува в тялото ми и не мога да го контролирам.
Приличам на острова, която ти ми даваш.
И вече не знам къде си, дали ще дойдеш или ще си отидеш.
Това очакване ме кара да се е чувствам зле.
Тук всичко си е постарому, единствено теб те няма
и липсата ти вече се усеща...забелязва се...
Затова, мила моя, ти пиша всеки ден.
Пиша ти отдалече, но те чувствам близо.
Днес ти посветих поезия, да видим ще стане,
сигурно ще има хубав край.
Така че, скъпа, аз ти пиша всеки ден.
Пиша ти отдалече, но те чувствам близо.
Днес ти посветих поезия, да видим ще стане,
сигурно ще има хубав край.