1.Щом настъпи в мене зима и към тебе аз истинах
Ти вина недей споделя, тази зима я разделя.
Ти не питай за вината. В грях живяха ли сърцата?
Ти не питай за вината. Да си забравим имената!
Припев: (2х)
Че уморени и студени аз и ти,
когато щастието бяга сме сами.
Когато нещо си отива без вина,
убиваш нечия съдба.
2.И когато спреш на прага, твоите стъпки ще позная.
Ще остана зад вратата, ще споделя с тишината.
Ти не питай за вината. В грях живяха ли сърцата?
Ти не питай за вината. Да си забравим имената!
Припев: (2х) х (2х)
Че уморени и студени аз и ти,
когато щастието бяга сме сами.
Когато нещо си отива без вина,
убиваш нечия съдба.