Тази нощ Луната вика Земята —
с нея може да се свърже някак,
ала с мене никой няма да успее,
скъсах вече всеки мост към мене.
Ти си мислеше, че аз съм силна,
че ще издържа на всичко,
а аз съм точно като всеки човек —
пропуквам се там, дето е най-тънко във мен.
ПРИПЕВ:
Убита стоя цяла вечер,
убита от техните хладни погледи, дето ме срещат,
убита, докато ти пак със нея си, мило,
убита — чувството на болка е живо.
Тази нощ издирват Атлантида.
Ако нейните следи ги видят,
и мен ще ме намерят, скъпи,
там… вместо в твойте прегръдки.
ПРИПЕВ: …
Все пак по свой начин призна —
утешаваше ме много лошо така,
че да пия повече от нормалното
и така да ти дам да се махнеш от мене правото.
Който утешава, и съгрешава.
И ти също със мен го направи.
Изчезвам. Защото повече не мога.
Успя да се откопчиш — готово!
ПРИПЕВ: …
Превод и адаптация: Йордан Гергов