Не можах да удържа огъня, изгори ме на пепел.
Не мълчи, сърце мое. Кажи и, че не мога да издържа на тази болка.
Не питай бодлите ми. Те не познават розата ми по- добре от мен самия.
Търпението е научено от много изпитания, студенината си тръгна, нека не се връща повече.
Не питай бодлите ми. Те не познават розата ми по- добре от мен самия.
Запали една цигара, нека гори. Да не я загасяме.
Колкото повече копая, толкова по- голяма става ямата в сърцето ми.
Колкото повече пиша, толкова пробождам писмото.
Не ми остана чувство за самосъзнание. Това е един възел, от който не виждам и няма избавление. Но дори да го развържа, ще виждат ли очите ми?
Дори да се спася, ще виждат ли очите ми?
Ревът им не спираше
Пречупиха новите ми криле
Не мълчи, сърце мое. Кажи им, че не мога да издържа на това бездомно място повече.
Не питай бодлите ми. Те не познават розата ми по- добре от мен самия.
Търпението е научено от много изпитания, студенината си тръгна, нека не се връща повече.
Не питай бодлите ми. Те не познават розата ми по- добре от мен самия.
Запали една цигара, нека гори. Да не я загасяме
Колкото повече дълбая, толкова по- голяма става ямата в сърцето ми.
Колкото повече пиша, толкова повече пробождам писмото.
Не ми остана чувство за самосъзнание. Това е един възел, от който не виждам нищо и няма избавление. Но дори да се спася, ще виждат ли очите ми?
Дори да го развържа, ще виждат ли очите ми?