Сърцето ми гори
тихичко, така че никой да не чуе болката.
Като мълчание, по-гръмко от крещяща тълпа.
Когато крещя, никой не чува дори звук.
Опитай се да не поглеждаш в очите ми.
Поздрави ме за маскировката –
част от мен, която не крия.
Затова кажи ми, че обичаш по-добрата ми страна.
Ще ти покажа красивите си лъжи
и никога своя грозен плач,
за да не трябва да се тревожа,
когато си тръгнеш, без да се сбогуваш.
Не, нямам нужда от помощта ти.
Вече преминах през ада и обратно
и открих дявола в мислите си.
Затова кажи ми, че обичаш по-добрата ми страна.
Сърцето ми спира
като неподвижна стрелка на счупен часовник.
Времето няма значение, когато вече не изпитвам нищо.
Когато падна, няма да издам нито звук.
Опитай се да не поглеждаш в очите ми.
Поздрави ме за маскировката –
част от мен, която не крия.
Затова кажи ми, че обичаш по-добрата ми страна.
Ще ти покажа красивите си лъжи
и никога своя грозен плач,
за да не трябва да се тревожа,
когато си тръгнеш, без да се сбогуваш.
Не, нямам нужда от помощта ти.
Вече преминах през ада и обратно
и открих дявола в мислите си.
Затова кажи ми, че обичаш по-добрата ми страна.
Затова кажи ми, че обичаш по-добрата ми страна.
Кажи ми, че обичаш по-добрата ми страна.
О, толкова е студено.
Главата ми лежи на пода,
докато вятърът шепти под пукнатините
в дъските на пода и по тялото ми полазват тръпки.
Сега е време да затвориш очи.
Лошата ми страна е във възход,
така че спести си малко ад.
Затова кажи ми, че обичаш по-добрата ми страна.
Кажи ми, че обичаш по-добрата ми страна.