Чудо ли, чудо ли някакво чакаме
в тия минути внезапни?
Имаш ужасно улегнал характер,
а аз още гоня вятъра.
Смешно е просто да си помислим,
че утре пак ще сме заедно.
Ти си във възраст, наречена рискова,
аз съм скандално млада.
Времето даже не ни прощава
тая нелепа привързаност –
твоят часовник все изостава,
моят напук избързва.
Нямаме време нито да почнем,
нито да свършим навреме.
И посребрените ти слепоочия
неистово светят над мене.
Всичко до ужас несъвместимо
като насрещни влакове,
а продължаваме да стоиме
на ъгъла и чакаме.
Чудо ли, чудо ли някакво чакаме
в тия минути внезапни?
Имаш ужасно улегнал характер,
а аз още гоня вятъра.
Времето даже не ни прощава
тая нелепа привързаност –
твоят часовник все изостава,
моят напук избързва.
Нямаме време нито да почнем,
нито да свършим навреме.
И посребрените ти слепоочия
неистово светят над мене.