Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
че със него би измило и съня…
(×2):
Щастие с мечти неповторими,
има ли те по света голям?
Или само в сънища те има,
та човек те търси само там? (×2)
Гонеше момичето мечтата,
но мечтата с присмехулен звън
тихо, тихо ѝ пошепна на душата:
„Пак ще дойда, само че насън“.
Тихо, тихо ѝ пошепна на душата:
„Пак ще дойда, само че насън“.
Щастие с мечти неповторими,
има ли те по света голям?
Или само в сънища те има,
та човек те търси само там? (×2)
Гонеше момичето мечтата,
но мечтата с присмехулен звън
тихо, тихо ѝ пошепна на душата:
„Пак ще дойда, само че насън“.
Тихо, тихо ѝ пошепна на душата:
„Пак ще дойда, само че насън“.