Моето сърце на прицел
винаги държиш
и денят ти има смисъл,
ако ме раниш.
Любовта в какво превърна?
Нямаш милост, не!
Зная, трябва да си тръгваш,
тя очаква те.
Убиваш ме на място.
След теб остава тишина.
Нима не ти е ясно?
За мене ти си любовта!
Като вятър ме отнесе
и като него отшумя.
Света не свършва с тебе
и моя край не е това.
Още съм тук,
жива съм пак –
даже и след теб,
и без теб!
Как се молеше да мисля,
че си силния
и от тебе да завися,
да се подчиня!
По душа съм дива котка
и не ме е страх,
а от деветте живота
осем имам пак.
Убиваш ме на място.
След теб остава тишина.
Нима не ти е ясно?
За мене ти си любовта!
Като вятър ме отнесе
и като него отшумя.
Света не свършва с тебе
и моя край не е това.
Още съм тук,
жива съм пак –
даже и след теб,
и без теб!
Знам, че за теб е удар,
че не ме задържа.
Дай, стреляй пак от упор –
най-добър си в това!
Убиваш ме на място.
След теб остава тишина.
Нима не ти е ясно?
За мене ти си любовта!
Като вятър ме отнесе
и като него отшумя.
Света не свършва с тебе
и моя край не е това.
Още съм тук,
жива съм пак –
даже и след теб,
и без теб!