Вече не е тази врата.
Вече не е този дом.
Още търсим своите места
далеч оттук.
Където нощта губи здрача,
денят губи блясък.
Там, където човек иска вече
да знае само истината,
знам, че предателството е грях,
знам, че прозорецът е здрач,
знам, че устата е вик –
знам го тъй, както и ти.
Знам, че си в подножието
на своята стъклена планина,
за да се катериш
и падаш.
Може би именно това иска от тебе Бог,
за да търсиш постоянно нови пътища до Него.
Ако си някъде там,
между земята и съня,
мини като буря през прага
и не чукай на вратата.
Знам, че си в подножието
на своята стъклена планина,
за да се катериш, катериш
и падаш.
Може би именно това иска от тебе Бог,
за да търсиш постоянно нови пътища към Него,
все нови пътища.
Може би именно това иска от тебе Бог,
за да търсиш постоянно нови пътища към Него.
Може би именно това иска от тебе Бог,
за да търсиш постоянно нови пътища към Него,
нови пътища още.
Може би именно това иска от тебе Бог,
за да търсиш постоянно нови пътища към Него,
още…